127 часа, мъка без край!
|
21-01-2011 0
|
Дани Бойл , който помним с “Беднякът милионер” от 2009, но който е автор и на неподражаемия, макар и непознат на голяма част от по-младата публика,“Trainspotting”, ни изненада още в първите дни на новата година с бруталните „127 часа”. И колкото и положителни отзиви да имаше за първите два филма, макар че по отношение на първият сме с немалко резерви, последният ни се стори меко казано, истинска катастрофа.
Идеята на сюжета е повече от ужасяваща. Самоувереният до надменност катерач Арън Ралстън отива да доказва себе си, най-вече пред себе си в дебрите на труднопроходим каньон, но само една погрешна стъпка му докарва множество сериозни проблеми. Всъщност един, но много съществен. Огромен скален къс се стоварва върху катерача и жестоко смазва ръката му. Заклещен там, в тясната скална цепнатина, той се опитва да се измъкне с всички сили, на които е способен. В действителност никой от близките му не знае къде е, така че той осъзнава съвсем ясно, че няма на какво да се уповава, а и липсата на мобилна връзка го лишава от възможността да се обади на някой за помощ.
Опитите да се справи сам човек с огромен камък е обречен на неуспех, независимо дали има или няма нужната опорна точка.
И какво е решението, ако все пак желанието за живот е над всичко?
Удивително мазохистично, извратено и отвращаващо е решението собственоръчно да ампутира пострадалия крайник. Сцената, в която смелчагата си прерязва ръката определено класира този филм в графата на „никога повече няма да се сетя за него”.
Не, че нямаше как филма да е още по-извратен и отблъскващ, но на нас ни беше достатъчно пиенето на собствената урина, за да се спаси от жажда, че кръв си локна човека, а и какво друго да прави при пълната липса на каквато и да било течност на една ръка разстояние, казано образно.
Няма как филма да се превърне в пример за оригиналност и незабравими творчески хрумки.
Единственият факт, които въпреки думите казани до тук, който може да те подтикне да си съсипеш няколко часа от живота, Слава Богу, не 127!, е факта, че лентата е направена по книга, която е писана пък по истински случай. Да, американците си умират по истински истории.
Усещането за приклещеност обаче още по средата става досадно и това, че продължаваш да стоиш в киносалона е само по една единствена причина – навън е по-студено.
.jpg)
Явно самият Дани Бойл се е усетил, че изтървава смисъла, а тънката червена линия ще се скъса всеки момент и иначе талантливия режисьор набърква ни в клин, ни в ръкав още един вагон лица във филма. Роднините на алпиниста се появяват в изтрещялото му от болка и изтощение съзнание, може би, за да му вдъхнат увереност да извърши онова, което извършва, но вместо това да внесе една идея свеж въздух в каньона на това филмово недоразумение, филма зацикля още повече. Добре, че сцената минава бързичко и филма не е прекалено дълъг! Пък и направо си завърши с happy and, пред възможността да го изкълват лешояди, или да го оглозгат жив огромни мравки.
Джеймс Франко обаче показа, че е добър и ако изключим тегавия сценарии, можем определено да го похвалим за таланта, който притежава. Особено след като се справи с почти монологичната си роля.
Музиката също може да се впише в графата плюсове, но нищо повече.
Ако някой ти каже „гледай 127 часа”, по-добре го навий с парите за билетите да си направите купон или си купете по някоя книжка, защото „127 часа” не е най-доброто, което можеш да си пожелаеш за петък вечер или събота по никое време. Да не говорим, че няма да те разведри, нито ще те наведе на екзистенциални размисли, а какво остава да те провокира да се разбързаш към първия алпийски клуп, че да му станеш член, а след това да хукнеш по баирите.
 Напиши коментар |
|