Аз като тийнейджър: Ирен Кривошиева

22-03-2011 0

Звезди

Тя е Ирен Кривошиева - актрисата. Твоите родители я познават от киното и театъра, които преди 20-25 години радваха с истински и стойностни образци. Разбира се, не без харизматичното присъствие на актриси именно като Ирен Кривошиева.

„Хотел Централ”, „Аз Графинята”, „ Не се сърди, човече”, „Ако те има”, „Романтична история”… Все заглавия, в които е закодирана любовта й към актьорската игра. Ако не си ги гледал, потърси ги и ги виж.
В началото на март актрисата бе за пореден път в България, само за няколко дни и нашите репортери успяха да се срещнат с нея, за да им разкаже новото, което се случва около нея и за което скоро ще прочетеш във View Sofia.com

Ето какво сподели Ирен Кривошиева от спомените си за тийнейджърските си години:

Като тийнейджърка бях много наивна, не че сега не съм! Времената на нашата младост бяха много поетични. А аз бях много влюбчива.

Какво съм правила като 14-15-17-годишна? Повярвай, правила съм чисто тийнеджерски неща, който вероятно правят и днешните тийнейджъри. На 18 пропуших, но сега вече не пуша. При това го реших от раз, ей така!

Много обичах да танцувам twist . Веднъж в Созопол, в един ресторант, започнах да танцувам twist на масата и около мен се насъбраха цял куп момчета, и аз танцувах ли танцувах. Не ми пукаше изобщо. Доста щурава бях.

Често оставах сама през почивните дни и тогава се случваха какви ли не неща. Веднъж дори се метнахме на самолета с приятели и отидохме за два дни до морето. Като се върнахме от бързане си забравих билета на холната масичка. А когато нашите се прибраха и видях, че баща ми е забил поглед точно в него, щях да припадна, а той нищо не каза. Нито дума, нито попита какъв е този билет. Само го вдигна, поогледа го и после взе, че го остави пак на мястото му. Това, че си мълчеше и не питаше, ме побъркваше направо. Две седмици не спрях да гадая, дали е разбрал какви сме ги свършили или не.

Чак след години ми каза „Ти за един ден отиде до морето и се върна, всичко можеш да направиш!”. Родителите ми бяха невероятни, имаха ми доверие и не ходеха дори на родителски срещи, а какво остава да ме дебнат и следят.