Последна история за изневяра. Този път е разказ
|
12-08-2011 0
|
Докъде си стигнал със задължителната литература за лятото? Остави я за малко (не че четеш Ботев по цял ден...) и виж последния ни текст от серията истории за изневери. Всички истории дотук бяха лично преживени, но това е кратък разказ. Прати ни го за конкурса Бисера Дживодерова и ние, съответно, го наградихме с книга.
Не можем да ти обещаем хубав край, но затова пък е хубаво написан. Може да кажеш какво мислиш, съвети за авторката и т.н. в коментарите.
Сериозен мъж
Винаги в края на смяната се чувствам като парцал. Не си усещам краката, главата ми се “цепи”. Каквото и да разправят, не е лесно да си акушерка в централен столичен родилен дом. Всеки ден има по някой сериозен случай. Единственото хубаво нещо в тази “лудница” са новородените. Вземаш ги в ръцете си и усещаш, че има смисъл от професията ти и от теб самата. Появил се е още един човек на майката Земя. Може да стане известен артист, спортист или престъпник...кой знае какво му предстои да изживее.
- Добър ден, Ванче! Какво имаме днес? – изчуруликва, влизайки в стаята, Пенка - моята колежка, която ще поеме дежурството над родилките и бебетата от мен. Тя е весела 30-годишна блондинка, малко пълничка. При нас е от шест месеца. Работила е в градска поликлиника в “Люлин”, но след като се песионира Колева пожелала да постъпи при нас. Наследственият й апартамент бил наблизо. Много често се случва да се сменяме. Приятна жена. Все разправя за приятеля си Жоро. Запознали се преди година на улицата. Той я заговорил на тролейбусната спирка, защото му напомняла ученическата любов. Оттогава са заедно. Пенка все не може да се нахвали колко очарователен е той, колко сериозен, с чувство за хумор, а в леглото ...Само дето много пътува. Нали е строителен инженер. Имат обекти из цялата страна. Разбирам я. Нали и моя Вачо работи много. Той е електротехник и прави инсталациите на новите блокове и офиси. Все са на зор. Все нещо трябва в срок да се предаде. Съсипва се миличкият. Подранява, закъснява, не знае какво е събота и неделя, ходи в командировки. А не им плащат много. Все за шефовете отива големия пай. Нищо. Аз си обичам и такъв. А колко много се гордее, че Радето – дъщеря ни, прилича на него. Казва, че сме двете му царици в живота, двете най-скъпи същества на сърцето му. Пустият му Вачо! Трябва да призная, че съм жена късметлийка. Случих на мъж, имам прекрасно дете, което вече може да срича, макар че наесен ще тръгне в първи клас, обичам професията си. Имаме собствено жилище, нищо, че е в “Младост”. Какво ми трябва повече? А, Вачо ми казва все още, че съм хубава и секси... Само да имаше малко повече време за нас с Радето, а то все го няма...
- Ванче, защо не дойдеш довечера към осем у дома? Имам имен ден утре. Ще хапнем, ще пийнем. Аз нали имам да те черпя дето ме замести миналата седмица два дни, за да отида с Жоро до Варна.
- Не зная... ще видя кой ще гледа детето... то съпругът ми пак е зает... но – мънкам аз, защото за първи път ме кани в жилището си. Сигурно иска да ми се отблагодари, а може и отново да иска да я замествам.
- Ето, на това листче съм записала адреса. Ще те чакам! Свършвам в седем и се прибирам да правя салатите.
- Не зная дали ще успея – все още не обещавам аз, макар че няма да е никак лошо да побъбря час-два с Пенка на чашка ракия. Откога не съм ходила никъде.
- Ела, ще ми бъде приятно, а и откак тръгнах с Жоро, никаква колежка или приятелка не ми е идвала на гости. Нали знаеш как е – секс, вечеря, пак секс. – смее се Пенка. – Снощи ми подари годежен пръстен. Абе сериозен мъж!
- Честито! Тогава ще дойда, макар и за малко. Искам да видя най-после този, който те прави толкова щастлива! – казвам и хуквам да вложа остатъка от силите си в пазаруване и домакинстване. Да не забравя да купя цветя и бонбониера за Пенка.
Успях да свърша хиляда задачи за няколко часа, да взема Радето от детската градина, да го измия и нахраня, да повикам комшийка да го гледа за три часа само за 10 лева и точно в осем без пет съм пред блока на Пенка. Със задоволство оглеждам все още новия си копринен костюм и сандалите от естествена кожа. Е, не съм за изхвърляне с моите 55 килограма и 155 сантиметра височина. И косата ми е хубава, особено сега, когато съм я подстригала и къносала. Изкачвам на един дъх стъпалата до втория етаж и натискам звънеца. Вратата моментално се отваря и сияеща и силно парфюмирана ме посреща Пенка. Тя е в розов костюм, който я прави още по-пълна, но това няма никакво значение, щом я обича Жоро.
- Влизай! Чакам те. Заповядай първо в кухнята. Ще те запозная с Жоро. Той приготвя пържолите. – бърбори моята колежка и веднага отваря близката врата.
Там, със запретнати ръкави и цигара в уста, моя Вачо начуква голямо парче свинско месо. Букетът се изхлузва от ръцете ми.
 Напиши коментар |
|