Стилът SOUTHWICK
|
19-01-2012 0
|
Отдавна чаках появата на банда като SOUTHWICK у нас. SOUTHWICK са фънк. SOUTHWICK са взрив от качествена авторска музика, шоу и адреналин. Адреналинът, който те води към преживяванията без обяснение. SOUTHWICK вдигат летвата по-нависоко, отколкото въобще сме свикнали да я виждаме...
За да я видиш и ти, отиди в Sofia Live Club на 21 януари, събота.
Срещам се с двете момчета, които дават дъха си за музиката, а именно - бенд лидера и тромбонист Божидар Василев и саксофониста Денис Попстоев. Мястото е Radio Cafe - едно от най-уютните кътчета в София, където винаги можеш да наминеш за горещ шоколад, среща с приятели или просто, за да послушаш музика на живо (например SOUTHWICK) в някоя студена вечер.
Питам Боби и Денис защо се срещаме точно тук, а те са подготвени с цяла история по темата: "Когато навършихме една година, искахме да отпразнуваме рождения ден с участие, но срещнахме трудности с клубовете, в които свирехме тогава. Radio Cafe бяха единствените, които ни подадоха ръка в този момент. След това, така се стекоха обстоятелствата, че започнахме да свирим тук. Radio Cafe ни подаде ръка, но това не е всичко. Няма друга такава атмосфера или поне ние не сме виждали. Много е артистично – картини на Майлс Дейвис, фънк постери..." Съвсем на място, Боби добавя: "Даже за вкъщи си взех същия диван, стол и маса, каквито има тук. Вече и живея наблизо. Всеки ден сме в Radio Cafe, това е нашето място."
.jpg)
Още от началото на разговора разбирам, че става дума за момчета, които имат сериозно отношение към заниманията си и неповторим стил.
V.S.:Какво е стилът за вас? Човек ражда ли се със стил или го изгражда?
Боби: И двете са верни. Ето например аз съм се родил със стил, а при Денис стилът се е изградил с времето. (смее се) Иначе сериозно – някои хора се раждат със стил, имат усет към цветове, дрехи, дизайн, интериор, музика и то без да мислят да се занимават с това професионално.
Други хора го нямат и цял живот остават без абсолютно никакъв стил. Третата група е от хора, на които не им е вроден и заложен, но с времето, поради средата, в която са, го намират. България е една от страните, в които, въпреки ситуацията, хората като цяло са добре облечени.
Стилът на живот, обаче, зависи от това кой как си го направи. Вече много неща позволяват с малко пари да живеем стилно. Има все повече секънд хенд магазини, tattoo и piercing студиа, все повече се забелязват млади хора с дредове, има не малко марки за стрийт мода. Даже за мебели – ИКЕА, за много малко пари вече можеш да си купиш много неща.
V.S. Харесваш ли татуировки?
Боби: Да, вече съм горд собственик на една – представлява аудио касетка. Аз даже на прощъпулника съм взел аудио касетка. Шарена е, фънки е. Правил съм си я при една мацка, която от 2009-та година е взела абсолютно всички възможни награди, много е добра. Студиото е ArtCore Tattoo.
V.S. Аудио касетката е вече ретро. В тази връзка, какво е отношението ти към компакт дисковете, има ли смисъл в тях?
Боби: Винаги има смисъл. Да, много по-трудно е за издаване, но пък е много по-стойностно. Аз, ако имам пари и видя някой албум, който имам на компютъра изтеглен от много време, ще си го купя. Както например албумът на D’Angelo – "Brown Sugar". Наскоро си го взех, както и още два албума – единият е на The JB’s, другият е на Roy Hargroove.
Денис: Аз се кефя много повече на лайфове. Подариха ми за рождения ден лайфове на Принс и на Мейсио Паркър.
V.S. Кой е последният лайф, който сте гледали и сте харесали?
Денис: FutureSex/LoveShow на Джъстин Тимбърлейк.
Боби: Бийонсе - I Am World Tour. Въпреки всичко, Бийонсе прави много яки работи! Това, че е комерсиална, не означава, че не става. Даже Poogie Bell казва, че бандата на Бийонсе в момента е най-добрата банда за лайф. Така че за Бийонсе - макар да има парчета, които са много лигави, вади страшен поп. А попът не е лош...
Не е лошо и че започваме да си говорим все по-смислено и разчупено за музика. А за момчета, които са професионални музиканти и са заговорили на езика на музиката горе-долу по същото време, по което са започнали да сричат българската азбука, това е цяла вселена. Затова започваме по ред:
SOUTHWICK - за концертите, шоуто и възможностите
"Трябва да има повече движение. Най-добрите ни свирения са били на голяма сцена. По-голямата сцена позволява повече - движението, публиката, хубавият звук. Има много места, където малката сцена не позволява голямо шоу. Единственото място като клубна сцена в България, където може да се направи шоу е Sofia Live Club. Без изобщо да се лъжем, това е единственото музикантско професионално място, направено само за това. Но няма да се оправдаваме, че сцената не ни е голяма. Засега с тази банда не можем да направим шоу като на Бийонсе, но на подходяща сцена можем да направим шоу като на Принс. В момента живеем в такива времена, че не е важно само да седиш и да свириш, да си страшно професионален и всичко да е много музикантско. Няма значение каква музика правиш, стига да я правиш добре... Важни са и сценографията, светлините, димът - елементи, които в България все още много ни куцат. Но все пак докато не почнем да ги търсим съзнателно, няма как да стане. Ние ги търсим, но трябва да наблегнем малко повече. Досега сме наблягали много на авторска музика, на парчета, сега вече трябва да заложим повече и на шоуто..."
SOUTHWICK - фънкът и останалото
Maceo Parker каза наскоро нещо много важно - че той харесва джаз и обича да го слуша, когато си мие колата, когато жена му чисти къщата... И ние много харесваме джаз, но сме си избрали да свирим фънк. Нормално, когато хората видят, че отпред има един саксофон и един тромбон, веднага почват да се притесняват, че това ще е нещо много тежко и трудно за слушане. За жалост в България все още малко хора могат да се отпуснат, да танцуват и да се забавляват, да има парти на музика, която не е задължително в бързо темпо, не е силна... Имаме и такива парчета. Хората много се забавляват на тях и адски се кефят, но композициите от другия тип са ни повече - защото искаме да облъчваме и защото това сме си ние. Имаме парчета, които са само за парти, например “Would U Be?”. Текстът е много комерсиален. "Rebirth of Funk" е парче за избухване. Хем е тежко, по-рок, но да е лесносмилаемо. Но повечето ни парчета не са такива. Имаме парче, което е по-скоро фюжън, имаме парче, което отива към мажорен блус.
V.S. Какво е фънк?
Боби: Фънкът не е бастунчета и бомбета, не е сака и ризи. Фънкът не е ретро. Фънкът е нещо, което всички слушаме, но не можем да запомним, че буквата не е “п”, а “ф”.
Денис: Фънкът не е само музика, това е стил и начин на живот. Начин, по който хората се обличат, се държат, пият и се забавляват. Фънки човекът е лесно разпознаваем, позитивен, свободен.
Боби: Ние нямаме някакви видими отличителни белези...
Денис: ...но дори да носиш бяла риза, пак може да си фънки, защото я носиш с усет и ти е кеф.
ЗА MACEO PARKER и TROMBONE SHORTY
"Мейсио е уникален с това, че след Луис Армстронг, той е брасаджията, станал известен със свиренето си. И е направил нов стил. Той е жива легенда. Всички, които се учат да свирят фънк, го боготворят, защото той е основата. Не можеш да тръгнеш да тичаш, преди да можеш да ходиш. Мейсио в момента е на 68 години и е концертиращ музикант от 40 години. Този човек и до ден днешен, всеки ден е на турне. Някъде четох, че от 365 дни в годината, той концертира 350. Това означава, че има 15 дена, в които да си почине вкъщи. Мейсио не е толкова композитор, колкото изпълнител. Той композира рядко, но когато го прави, го прави добре. За последните 10 години сигурно има около 20 парчета... Но той има такава дарба, че е станал емблематичен с начина, по който свири.
Докато Trombone Shorty е човек, който е искал да възроди града си. Неговата кауза и послание е Ню Орлиънс - градът, в който е възникнало всичко в тази сфера на музиката. Той на всяко свое участие казва думата Ню Орлиънс по около 7 пъти. Това е човек, който е израстнал в много подходяща среда. Един от най-великите тромпетисти в света Марсалис му е съсед, Пат Матини му е съсед, роднините му са музиканти, чичо му е Лени Кравиц..."
Явно SOUTHWICK имат от кого да взимат пример. Оказва се, че в близко бъдеще програмата им е пълна с проекти. Твърдят, че 21 януари, когато е концертът им в Sofia Live Club, е по-известен като "деня на голямото избухване". Заедно с тях на сцената ще се качат Антони "WahTony" Рикев (Tri O Five), барабаниста Теодор Иванов ("за първи път ще свирим с два сета барабани") и Рут Колева, която ще изпълни предстоящия общ сингъл "Нищо друго". Съпортът ще е от DJ Marten. Споменават, че ще има и специална мултимедия, но не издават повече за визуалните ефекти.
Февруари месец SOUTHWICK тръгват на клубно турне из страната. Ще се върнат в София между 10-12 февруари, когато за първи път ще имаме удоволствието да посетим първия брас фест в България - BrazzObrazzie. Това са три поредни дни, в които, отново на сцената на Sofia Live Club, ще се качат всички банди, в чиято основа е Бразз Асоциация. Момчетата от SOUTHWICK са хедлайнери на 11 февруари, не ги пропускай.
Доверяват ми, че имат намерения да записват съвместни парчета с Майкъл Флеминг (Tri O Five) и Бобо (Bobo & The Gang), а през есента - албум.
Вече ми е ясно - това са момчета, които повече действат, отколкото говорят, повече показват, отколкото разказват. Категорични са, че човек не бива да живее без стил и вкус и няма как да не се съглася с тях, особено след като вече знам как се стремят да изпипват всеки детайл в това, което правят. А какво правят ли?
"Ние правим музика с вкус, тоест - вкусна музика!"
Питам ги, ако музиката им беше ястие, какво щеше да е то, а те побързаха да ме уверят, че това обезателно са палачинки, към които всеки добавя, каквото пожелае - боровинки, мед, шоколад...В такъв случай, bon apeti!
 Напиши коментар |
|