Our network: ViewSofia.comSofiaStreetStyle.comTeenViewSofia.com
Вход / Регистрация

Всяка връзка на разстояние е постижима, стига любовта да е истинска

05-11-2012     1
 

Всяка връзка на разстояние е постижима, стига любовта да е истинска

След успешно приета кандидатура за изучаване на полски език, заминах за Варшава. След дълго пътуване с автобус, се озовах в столицата, а оттам се намерих в малко чисто и спокойно градче-Ополе.След голямата лудница покрай настаняването на близо 150 души, аз открих своята стая със съквартирантка от Русия.

Вечерта, събраха всички ни в трапезарията и всеки трябваше да се представи на английски, полски, испански или който какъвто език знае. Имаше хора от Русия, Молдова, Бразилия, Чили, Филипините, САЩ, Уругвай, Грузия, Франция, Ливан, ЮАР и други. Всички изглеждаха мили и приятни.

С Олга,съквартирантката ми, закъсняхме и не седнахме една до друга, аз си намерих място до едно момче. В последствие разбрах, че е германец и му казах на немски, че съм учила неговия език и можем да си говорим. Той ме погледна с бялото на окото си, изключително пренебрежително и ми каза: „Аха!”. Ужасно много се ядосах. Веднага мозъкът ми го определи като надут пуяк, който не заслужава вниманието ми.

В следващите дни се проведоха тестове да се провери нивото на владеене на полски език и ни разделиха по групи. Макар и да бях учила, реших да отида в група за начинаещи, а там попаднах сред млади и усмихнати лица. Седях между американка и арабка, а останалите бяха от Франция, Филипините, Ливан, ЮАР, Грузия, Германия и още…

Оказа се, че с неприятния германец ще бъдем в един клас, а още повече, ще трябва да го гледам по цял ден, а той седеше срещу мен…Първият ни урок беше главно насочен към запознанство ни и всеки разказа нещо за себе си. Германецът Алфред не ми се стори неприятен, дори напротив.

През деня изучавахме полски, но и почти всеки ден ходихме на екскурзии до съседните градове, като в автобусите бяхме разделени по групи. Някой път се налагаше да сядам до Алфред, поради липсата на свободни места. Лека полека започнахме да се сближаваме. В автобусите често сядах с Кен Чи от Китай, а той беше близък с германеца и така тримата се забавлявахме.

Един ден им предложих да играем на тенис на маса. Играхме като се сменяхме, но аз пък ги разбих и двамата, те останаха впечатлени, а аз усетих, че Алфред започва да ми харесва. Една вечер се появих на вратата му и му предложих да отидем заедно да пеем полски песни в трапезарията с останалите, той отказа и аз бях готова да си тръгна, но той ме покани да играем тенис на маса. Може би оттогава започнахме по- близки разговори.

След няколко дни той предложи да отидем до съседния град, където има езеро и да поплуваме. Учителката ни Мари имаше къща там и ни закара, но ни предупреди да бъдем внимателни. Мисля, че именно там, във водата усетих, че се влюбваме.

Не след дълго заминахме за Варшава. Аз седях до Алфред и слушахме музика от неговия IPod. Той ме беше прегърнал и аз заспах облегната на раменете му. О да, определено имаше нещо..

В хотела във Варшава ни настаниха стая срещу стая. Алфред беше приятел с мъж над 30 години от Лихтенщайн. Германецът ме попита дали искам да отида с тях на джаз клуб вместо с всички останали. Без да се замислям се съгласих. Отидохме в клуб, който се оказа скрит в една сграда, много артистичен. Звучеше салса, на която аз станах да танцувам, за мое учудване Алфред ме придружи.

Зазвуча Ейми Уайнхаус и той ме целуна. Бяхме само аз и той на дансинга, а той ме целуваше все едно сме сами. От тази вечер бяхме неразделни. Взимахме си душ заедно, спах в неговата стая, тъй като той нямаше съквартиранти. В часовете по полски си пращахме съобщения и се гледахме през цялото време, нали седеше срещу мен.

Почивките от 15 минути прекарвахме в лежане, спане, гледахме филми заедно, ядяхме заедно. Всички бяха много изненадани от цяла тази привързаност и донякъде показност, но много ни се радваха. А ние бяхме полудели. Пихме вино, разхождахме се, а дори и отидохме на дискотека заедно.

Не исках да свършва. Всичко започна на 7ми април, а на 22ри курсът свършваше и аз поемах към България, а той към Канада, където го чакаше семейството му за пролетната им почивка. Дали щяхме да останем заедно? Искахме, но можехме ли? Разделихме се болезнено, плакахме и си обещавахме, че не е краят. Аз вече бях в София..

Поддържахме връзка по скайп всеки ден. След две седмици, той ми каза, че идва в София да ме види. Бях на седмото небе. Настанихме се в апартамента на сестра ми за една седмица. Всичко беше невероятно, но нямаше да трае дълго. Запознах го с родителите ми, баща ми не беше много щастлив, че имам връзка с чужденец, но остана с добри впечатления от него, защото е добре възпитан.

Преживях още една раздяла на летището, плаках неутешимо, защото най-накрая ми се случваше нещо истинско, но той отново си заминаваше… Наричаше ме принцеска и ми каза, че ме обича. Щастие. Изпитвах щастие и толкова много любов.

Връзката ни стана виртуална. Един ден той сякаш на шега ми каза, че идва да живее с мен в София. Но след като започна да ми повтаря да търся квартира, защото идва, аз осъзнах, че Алфред не се шегува. Спомням си как една вечер отидох в хола при родителите ми и им казах „Алфред идва отново, този път за по-дълго,мамо, търси квартира”. Те изпаднаха в ужас.

Решиха, че съм луда.Как ще живея с човек, който познавам от 2 месеца? Той наистина дойде и след 2 месеца търсене,намерихме сравнително приличен апартамент в центъра. Беше стар, неподдържан, но ние се обичахме и просто искахме да живеем заедно.

Бях на 19, а той на 21. Алфред учеше в Испания по това време, но не беше доволен и си взе година почивка. Аз бях първи курс, ходех на лекции, на работа, а вечер се прибирах при него, а той ме чакаше на дивана, приготвил вечеря. Бяхме толкова щастливи.

Родителите му ме поканиха на Коледа за да се запознаем. Това беше първата ми Коледа далеч от вкъщи. Семейството ми го прие тежко, защото не бях с тях, но и много се радваха за мен.

Когато пристигнахме в Берлин, където той живееше, беше много късно вечерта, но все пак отидохме в апартамента му да се запозная с родителите му и малката му сестра. Те ме посрещнаха топло и с целувки. Вечеряхме и отседнахме в студио, което беше на дядо му в съседната кооперация.

На Коледа, както си седяхме спокойно в студиото, той ме юрна да излизаме, да отидем на изложба и трябва да сме бързи за да не затворят. Нямах време даже да се преоблека. Бях по анцуг и само сложих палтото си отгоре. Той буквално ме задърпа по улицата и изведнъж спряхме по средата на малка градинка с прекрасна гледка.

Той се обърна към мен и започна да говори, колко много ме обича, а след малко извади червена кутийка. Аз започнах да треперя от вълнение и в същото време не осъзнавах какво се случва. Той, макар и с треперещ глас ми се обясни в любов, отвори кутийката, а там стоеше пръстен с един камък.

Обясни ми, че това е годежен пръстен, но сме твърде млади, затова е по-добре да го наречем пръстен на верността и символ на нашата любов. Обещахме си да се обичаме винаги толкова силно и да си бъдем верни един на друг.

Коледа прекарахме заедно с родителите му, семейството на чичо му и дядо му. Всички бяха много мили с мен. Аз не вярвах, че всичко това е реалност. Звучи ли реално? Сякаш сънувах и всичко преминаваше бързо и нямах време да го преосмисля.

Живяхме заедно в София още няколко месеца до май месец, защото Алфред имаше изпити в Испания. Поредна раздяла, но поне вече имахме истинска връзка и лятото наближаваше. Прекарахме юли, август и началото на септември заедно, а той реши да напусне университета в Испания и да учи бизнес в Берлин. Мисля, че взе правилно решение.

Изкарахме уникално лято. Понякога се карахме, но много се обичахме. Спомням си, че когато трябваше да си замина, той плака много. Но вече планирахме следващото ни виждане.

Не го имам за даденост, защото и двамата градим връзката си. Той иска да се оженим след две години, но досега съм се научила, че плановете се развалят. Знам, че ще се случи това, което трябва. Искам да бъда с него завинаги, защото е прекрасен, няма да срещна друг като него. Каквото ни е писано, това ще бъде, само се надявам да е отредено да сме заедно. Тази любов е много силна и аз нямам нужда от друго освен здраве.

Сега планираме следващата ни среща.Трябва да бъде през ноември, но може и да се видим чак на Коледа. Дано да е по-скоро, защото вече ми липсва ужасно много..
 

текст: TeenViewSofia
фотография: Press
Коментари 1
1
публикувано на: 06/11/2012, 20:26 от gerimad
Много сладко. (: