Всеки проблем има решение, но не разчитай само на социалните мрежи. Един ден Интернет може да спре...
|
05-07-2010 0
|
Ние сме съвременно, демократично общество на свободни граждани със свои права и задължения... бла-бла!
Всъщност ние сме просто маса необуздани и неконтролируеми тийнейджъри, които се мъчат да надживеят пубертета и да застанат гордо „над нещата”. Въпреки че всичко си има своите изключения, вероятно всеки пети човек сред нас (в училище, в компанията, в съседния вход) има нескрита мания – било то постоянното „циклене” в интернет или в някое пропаднало кварално кафене с евтина бира и разтворимо кафе от пакетче, или пък разходките в поредния софийски МОЛ.
Нормално е, та нали сме модерни хора и вършим модерни неща. Но в целия този уж забързан живот забравяме приоритети, забравяме дори и как да общуваме нормално с другите, как да се държим и да реагираме в дадена ситуация. Макар и да е трудно да си признаем, убягва ни нормалното общуване – и най-вече онова с родителите. Това от своя страна няма как а не повлияе на правата, свободите, джобните… Но какво значение има това, което мисли майка ти или онова, което говори баща ти, когато има Интернет!
Свикнахме сякаш с трите основни гледни точки - тази на Гошо, Пешо и на facebook. Само че там конфиденциалността е онлайн, т.е. малко или много измислена, с малките затруднения и големите проблеми, се справят случайни непознати...или поне се опитват. Със своята откровена наивност, никой не се досеща да потърси помощ ако не от родителите си, то от специалист, лекар, педагог или просто приятел – в зависимост от проблема. Нормално ли е това?
Не. Не е нормално, ще ти кажем ние. Та нали сме социални и отворени за нови познанства, обградени сме от верни приятели. Та нали имаме родители – един, двама, ако не и повече. Какво е това, което ни спира да решаваме проблемите си сами или с подкрепата на хората, които са до нас и ни познават най-добре? Каква е пречката да бъдем себе си пред най-близките? Отговорът всеки може да открие сам, ние ти представяме една нередактирана гледна точка.
Докато си дете си напълно искрен, обичлив и доверчив, точно обратното обаче важи за тийнеджърите. За тях родителите са по-скоро врагове и банка за безлихвен, доживотен кредит. Това ги прави и последните хора, на които един пъпчасал 17 годишен гимназист би поверил най-съкровените си тайни и много сериозните си проблеми. Идеята да споделят със семейството си дори най-малките прегрешения, съмнения, терзания винаги бива посрещната с пълен скептицизъм. За това деца и родители се оказват от двете страни на една стена от недоверие, и сякаш никой не е склонен на компромиси.
Ще изкритикуваме обаче тези, които крещят в телефонната слушалка на родителското тяло, а след това нецензурирано дават своя коментар по адрес на същия този човек. Замисли се, приятелю и се осъзнай! Малко ли е, че ви осигуряват покрив над главата, дрехи по последна мода, парите в джоба, че и същия този телефон, по който им крещиш? Да не споменаваме, че са ви дали живот, че ви търпят и че въпреки всичките простотии, натворени от теб през последните месеци продължават да те обичат?
.jpg)
Никак, никак не е малко, разбира се, но кой ти гледа?
Митове и легенди са приятелските притчи за въстания и бунтове срещу родителите. Тийнейджърите обичат да представят нещата, такива каквито всички искат да чуят, но в действителност историята вероятно е съвсем различна. Просто се замисли следващия път, когато не получиш разрешение да се прибереш по нощите - за думите, които ще използваш в своя полза . Най-малкото се замисли защо толкова държиш да получиш разрешение за онова, към което си се устремил и дали с отказа си „гадните ти родители” простично не искат да те предпазват. Естествено ти не си „другите” и на теб няма как да ти се случи нищо лошо, както и „да, но другите ги пускат!”.
Тогава идва ред на родителската мантра – „Мен не ме интересуват другите!” – е, това винаги те изкарва от равновесие. Онова, което ще избълваш на родителя със сигурност за теб ще е бунт, но всъщност ще е смешно или иначе казано – „Няма да е яко”!
Тук идва ред на идеята, че една яка плесница зад врата ще оправи нещата, но не е ли по-важно да спечелиш родителите си на своя страна, да ги превърнеш в съюзници, а това със сигурност ще ти спечели не само битката, но и цялата война. Вече не е на мода да се караш с вашите, нито да споделяш наляво-надясно, че те не те обичат, не те разбират, не ги интересуваш, не ти дават пари, тревожат се ако попаднеш в токсикологията, мрънкат, че пушиш по кутия цигари на ден, че дори не ти дават да караш мотора на съседа и ти вдигат скандали всяка нощ в три без десет като те заварят пред компютъра.
Сега си представи, че света е в твоите ръце! Не е нереално, не е трудно. Съвсем малко усилие ти е нужно, за да се радваш истински на ученическите си години. Формулата е елементарна – изисква се постоянство в ученето, отговорност към собствената ти личност и толерантност към хората, които подписват бележниците ти от време на време. Никой родител не би имал против да се прибираш по-късно при условие, че не се налага да те замерят през ден със собствения ти бележник. Извоювай доверието, което смяташ, че заслужаваш, но не забравяй, че поне до 18 си зависим от хората, които са те създали.
.jpg)
И не само защото не е готино и е твърде егоистично – не изключвай родителите от живота си, независимо от това какво е отношението им към него. Опитай се да влезеш в ролята им и ще разбереш, че не можеш да избираш родителите си и имаш само тях. Те мислят за теб всяка минута. Затова забрави за войната между поколенията и потърси нишката на тяхното не толкова отдавна отминало детство. Защото, колкото и невероятно да ти прозвучи, те също са били деца. Остави и форумите, където често търсиш отговорите на своите въпроси и попитай някой у дома.
Със сигурност там има някой, който те чака и ще изтрие сълзите и тревогите ти с радост. Живей живота си сега, в реалността, преоткрий реалните хора и замени емотиконките с реални чувства, защото в един момент Интернет-а може просто да спре.
 Напиши коментар |
|